Малкият принц от тетрадката по писмени упражнения
"Малкият принц"
Трансформиращ преразказ
на откъс
от името на малкия принц
Щом стъпих на Земята, първата ми мисъл беше, че съм сбъркал планетата. Наоколо нямаше жива душа. Изведнъж едно кълбо с лунен цвят помръдна на земята. Поздравих с "добър вечер" за всеки случай. Животното - змия, отвърна учтиво. Разбрах, че се намирам в Африка, и бях разочарован от липсата на хора, но влечугото обясни, че сме в пустинята.
Споделих с нея въпроса си, дали звездите не светят, за да може всеки човек да намери своята. Показах на събеседничката си планетата, която обитавах - тя беше точно над нас, но ужасно далеч. Последва дълго мълчание. Чувствах се самотен и помолих змията да ми покаже къде са хората. Тя отвърна, че човек понякога е самотен и сред хората. Според мен това животно, тъничко колкото пръст, беше доста чудновато. Змията гордо заяви, че била по-могъща и от царския пръст.
Засмях се, та тя нямаше крака, дори не можеше да пътува. Колко могъща можеше да е?
Изведнъж се уви около глезена ми като гривна и каза, че всеки когото докосне се връща в земите, от които е дошъл. Останах безмълвен. Странната ми спътничка изсъска и предложи да ме върне на моята планета, ако някой ден ми домъчнее за бащиното огнище.
Разбрах добре последните ѝ думи. Това което не ми се изясни е защо постоянно говори със загадки. Змията каза, че тя решава загадки.
благодаря много
ОтговорИзтриване