Една среща с Бай Ганьо

Есе

Какъв е бил този творчески усет у Алеко Константинов, че е успял да разпознае сред множеството фигурата на Бай Ганьо, да съзре специфичните и трайни качества на неговия характер и да го прикове на позорния стълб чрез силата на своя изобличителен смях?
 Щастливецът не само създаде образа на Бай Ганьо, той откри и ни остави формулировката на проблема "Бай Ганьо". Един проблем, чието начало търсим чрез книгата му в последните десетилетия на XIX век и чийто край все още не можем да предвидим.
Създаден от тънката наблюдателност на писателя, образът намира благодатна почва и пуска здрави корени в нашата действителност. Той вече не се възприема като литературен герой, а като нарицателно име с богато оценъчно съдържание. Този образ успява да съчетае в себе си онези страшни сили у българите, които са се оформяли бавно, но трайно под влияние на балканската атмосфера, на ориенталската специфика и на исторически сменилата се българска съдба.
 Поколения умозрителни и наблюдателни българи се взират в своята съвременност и почти с Алеково проникновение търсят умножените и размножени копия на безсмъртния литературен Бай Ганьо. И те никога не остават разочаровани или излъгани, защото той продължава да шества из родината си и из чужбина. Е, малко преправен, физически по-привлекателен, изхлузил свързващите го с "простотията" атрибути, без калпак и червен пояс, но със съшия бесен стремеж към материалното и със същата примитивна душа - най-характерните белези, по които можеш да го открием; с интерес само към преходните блага, при пълното пренебрегване на всичко духовно, с враждебност или безразличие към етическите и естетическите ценности. До каква духовна нищета може да изпадне човекът, за когото в света не съществува нищо друго, освен келепира.
 Встрани от главното течение на нашия живот байганьовщината намира начини да се проявява и днес. Наследниците на Бай Ганьо се стремят да придобият известно лустро, да блеснат, когато могат, с културни интереси и научни познания, но в техния интимен свят единствените признати ценности си остават материалните. Те знаят как се посреща грубият материален интерес в обществото, затова се мъчат с всички сили да представят своята ненаситна алчност за облаги като жажда за духовна дейност, културна амбиция, напор на таланта... Лицемерието, театралната игра на интелектуализъм - ето това е продължението на байганьовщината. Днес наследниците на Бай Ганьо не смеят така открито да отричат духовните ценности. Сега е възприета нова формула: най-напред да се уредим и подсигурим, а сетне другото. Отначало апартаментът, вилата, колата, а след това пианото, чуждите езици, балетните школи, престижната специалност в унивеситета за децата и др. С това байганьовско степенуване на ценностите сме се сблъсквали неведнъж, а днес все по-често и по-често.
 Сякаш преди година-две тръгна нашенецът из широкия свят, освободен от оковите на Желязната завеса от новия паспортен режим в страната ни. Напълнил не бохчи, а модерни куфари и пътни чанти, понякога и с двойни дъна с най-дефицитни стоки, които често оставаха само мечта за родните потребители. Обладан от жаждата да направи алъш-вериша, да развърти "търговийката", той е решен на всичко в името на келепира. Съвременният жизнен и самоуверен Бай Ганьо пътува не от страна на страна, а от пазар на пазар. Нищо че там го ругаят, нищо че търпи лишения и несгоди, той е в движение. Днес чул, че в западната ни съседка върви определен вид стока, утре разбрал, че на север келепира е голям и току-виж хукнал нататък. Бърза и действа, няма време да му мисли за работно място, за професионално утвърждаване. Бай Ганьо вече е разбрал, че в тази афера изгода няма.
Щастливата и мазна усмивка на безскрупулността се е разляла на лицето му. Загърбил всичко, с треперещи алчни ръце самодоволно брои измачканите си доларови банкноти. Стремежът към икономическо възмогване, към отприщване на пазарното стопанство се яви за Бай Ганьо едно стъпало, изкачило го към разгръщането на истинската стихия, за която бързо намери купешката дума бизнес. За него бизнес е всичко само не онова, което всчъщност е. Да излъжеш според случая - кога на дребно, кога на едро, да подлееш някому вода, да направиш компромис със съвестта си, пък ако трябва и да я продадеш изцяло - ето това е начин на поведение, това е смисъл и цел на съществуването му.
 Докато се огледаш, Бай Ганьо вече хубавичко се е подредил в редиците на българските бизнесмени. Нищо че парвенюшката му същност крещи от луксозния му автомобил, от новичките дрешки и модни дрънкулки, нищо че изглежда смешен. И неговият баща, пръкнал се под перото на Щастливеца, е изглеждал така, но само в началото. После,.. , после той става страшен и опасен, излиза на преден план и започва да властва.
 Моята среща с многоликия и вездесъщ Бай Ганьо нито е една, нито е само с един Бай Ганьо. Дали при конкретната среща носител на байганьовщината е лицето X, Y или Z, не играе съществена роля. Жалко е, че явлението не само съществува, а се разраства. С пипалата си на октопод е навлязло във всички сфери на живота ни и неговото отстраняване би било трудно, а борбата с фараона Бай Ганьо, стъпил на върха на обществената пирамида от байганьовци - продължителна.